Блонди мадам!

Изчурулика ми сутринта нокията на съобщение и чета: 48М.4040. Викам си – я, това е Митко! Едно старо гадже, живее в Монтана и мерцедесът му е № 40 40. Звъннах веднага – Мите, как се сети за мен, и аз си мисля за… таковата, пък той ми отговаря някакси отчуждено – имате грешка, кого търсите, моля. Затворих веднага, не съм толкова тъпа.
Седя и си мисля. Леле, сетих се, това е тате – ул. Морска 48 тел.40-40. Нещо се е случило, я кръвното, я нещо друго. Знаех си! Казвах му – смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само егенето – той не, та не! Докато набера номера сърцето ми ще изхвръкне… Тате, питам, как си? Работата върви на зле, вика… Едвам го чувам… Кое е зле, бе тате, пък той – ами половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха голите охлюви. Да, ама аз като съм притеснена и емоционална, последната дума не съм я чула и почнах да му се карам – не те е срам, пак си ходил да гледаш нудистките на плажа, одъртя, пък акъла ти не дойде. Докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме.
Затварям и си мисля, леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен. Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа… Може и терористи да са, 48М – туй е Москва… или Маями. Изгорях! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят. Чакай, викам си, да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас – дежурният, казва, на шесто репеу слуша. Започвам подробно от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва – момент, ще ви дам един телефон, там са от специалния отдел. Набирам аз номера и чувам: Добър ден. Диспансер за психично здраве…и пиип, записват, значи. Затворих веднага, не съм толкова тъпа. В този момент моичкият се връща ухилен и с цвете. Айде, вика, муце, честит празник! Чочо, лягай си, пил си, знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата. Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих си пак есемесчето и каквато съм емоционална, държа нокията и плача. Никакви шифри, никакви терористи. Честит осми март – Чочо. Туй било съобщението.
Д-р Любомир Калудов