Денацификацията на военно престъпника! Истината за ужаса в Мариупол

Шрапнел в главата убива 18-месечния Кирил. Раната е твърде голяма за малкото му телце. Краката на 16-годишния Илия са взривени, докато младежът играе футбол на училищния двор. Сред жертвите се забелязва и окървавена детска пижама с нарисувани еднорози. В нея – 6-годишно момиченце, което е сред първите жертви на руския обстрел в Мариупол.

Всички са струпани заедно в този масов гроб, изкопан в покрайнините на града. Работниците хвърлят телата възможно най-бързо, защото колкото по-малко време прекарват на открито, толкова по-големи са шансовете им за оцеляване. Ще дойдат още трупове. Ще бъдат събрани от улиците, болниците, мазетата, в които възрастни и деца лежат безжизнено докато чакат някой да ги погребе.

В Мариупол пада по една бомба на почти всяка минута. И сбъдва проклятието на географията, която постави този град на пътя на руската инвазия в Украйна. Това южно морско пристанище от 430 000 души се превърна в символ на стремежа на руския президент Владимир Путин да смаже демократична Украйна. Превърна се обаче и в символ на яростната съпротива срещу плановете на Кремъл.

21 дни след началото на войната двама репортери от „Асошиейтед прес“ се оказват единствените представители на международните медии на терен. Следят хрониката на хаоса и отчаянието, които поглъщат Мариупол. Градът сега е заобиколен от руски войници, които бавно изстискват живота от него взрив след взрив.

Без особено внимание останаха някои призиви за зелени коридори, с които цивилните да бъдат евакуирани от Мариупол. Властите в Украйна заявиха в сряда, че около 30 хил. души вече са напуснали с автомобили. Поразени от ракетните удари в Мариупол са родилния дом, пожарната, домове, църква, училище. И това при все, че Кремъл продължава да твърди, че армията не се цели в цивилни.

Много от документираните от “Асошиейтед прес” смъртни случаи са на деца и майки.

Стотиците хиляди, останали в Мариупол, няма къде да отидат. Околните пътища са минирани, а пристанището блокирано. Храната свършва и руснаците са спрели всякакви опити за оказване на хуманитарна помощ. Ток почти няма. Вода – също. Хората изгарят остатъци от мебели, за да се стоплят от смразяващия студ или да приготвят малкото храна, която все още имат.

Смъртта е навсякъде.