Президентът Радев на 0.3% от победа на първи тур! БСП подгони Герб, а ИТН четвърти!

Румен Радев има реална възможност да прескочи 50-те процента на първия тур на президентските избори. Това, което може да му попречи да избегне балотажа, е недостатъчната избирателна активност, която трябва също да е над 50%, за да няма втори тур. В същото време системните партии подобряват позициите си за сметка на новите политически субекти, а почти 3% от избирателите отказват да дадат вота си заради машинното гласуване.

Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от „Сова Харис“ в периода 5-12 октомври 2021 г. сред 1010 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента.

Стохастична грешка: максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,1%.

Изследването е по поръчка на Dir.bg.

Ето го и детайлния анализ, представен от Васил Тончев специално за читателите на Dir.bg:

Избирателната активност има значение не само за легитимността на даден парламент, но и за оформяне на съотношението на подкрепата към различни политически субекти. Поради това при изготвянето на прогнозни резултати на активността се обръща специално внимание. В настоящия момент 55,2% от пълнолетните български граждани зявяват, че са напълно сигурни, че ще гласуват на предстоящите президентски и парламентарни избори. Изразено в абсолютни стойности това означава около 3,0-3,1 млн. гласа, подадени в рамките на страната. В сравнение с последните парламентарни избори повишението е с около 300 000 гласа. Съотнесено към изборите от април т.г. обаче, наблюдаваме намаление със същата величина. Разбира се, предизборната кампания тепърва предстои и редица фактори могат да доведат до промени и в двете посоки.

Графика: Траяна Генчева, Dir.bg

Освен чисто политическите причини, които влияят на нагласите на хората, трябва да се имат предвид и други фактори, които ще повлияят на избирателната активност. На първо място това е пикът на четвъртата вълна на епидемията от COVID-19. 10,2% от всички избиратели смятат, че съществува реална опасност да се заразят в процеса на гласуване.

Почти 3% от всички избиратели (това е една цяла парламентарна група) заявяват, че няма да гласуват поради факта, че трябва да го направят с машини. Към тези обстоятелства вероятно ще трябва да прибавим и очертаващи се остри социални и икономически проблеми, които ще съпътстват предизборната кампания.

Провалът на последните две Народни събрания, които не излъчиха редовно правителство, води до разместване на политическите предпочитания. Получените резултати показват, че системните партии подобряват позициите си за сметка на новите политически субекти. Към настоящия момент ГЕРБ не само запазват поддръжката си, но и имат известен растеж. С подкрепа от 24,2% от подадените гласове се очертава ГЕРБ да бъде първа политическа сила в следващия парламент.

При БСП също регистрираме значимо възстановяване на позициите (19,1%). Проблем за социалистите може да се окаже практическата реализация при вота за тях, тъй като по-възрастните им гласоподаватели са уязвими както от пандемията, така и от резервите да гласуват с машини.

При формациите, подкрепяни от протестния вот, регистрираме значителни промени. Появата на нов значим политически субект в този сектор води до редукция на подкрепата за всички останали. „Продължаваме промяната“ засега може да разчита на 14,6% от подадените гласове. При ИТН – първата политическа сила в предишния парламент – ерозията е най-силно изразена (14,4%).

Виждаме, че се очертава оспорвана битка за третото място, което може да придобие важно значение при получаване на мандатите за излъчване на правителство от следващия парламент. Като сигурни участници в бъдещето Народно събрание са още Демократична България (9,0%) и ДПС (8,7%). На ръба на бариерата е формацията „Изправи се БГ! Ние идваме!“ с 4,2%.

Отсега можем да кажем, че и следващият Парламент ще бъде раздробен, като в него ще присъстват 6 или 7 политически субекта.

Графика: Траяна Генчева, Dir.bg

Кандидатирането на доказани експерти в своите области като Анастас Герджиков и Лозан Панов повиши интереса към президентската надпревара. Номинирането им в последния момент обаче е голям минус за техните кандидатури. Установено правило е, че при издигането на ново лице в политическото пространство е необходим период от поне половин година за неговото представяне. Избирателите искат не просто да чуят няколко телевизионни изяви, но ако е възможно да придобият и непосредствени представи за човека, на когото ще възложат политическо представителство. Закъснелият старт на въпросните кандидатури предопределя ниските нива, от които се включват в предизборната борба.

Графика: Траяна Генчева, Dir.bg

Засега регистрираната подкрепа за основните конкуренти на настоящия президент се ограничава основно в рамките на партиите, които стоят за тях – съответно ГЕРБ и ДБ.

ДПС винаги е било фактор в президентските избори. Сега с втвърдяване на позициите си чрез издигане на партийния лидер за кандидат и чрез връщането на Делян Пеевски в листите за народен представител, Движението ще повлияе на цялостната ситуация. Например, подкрепата, която се ангажират да дадат на едната страна на втори тур на президентските избори, вероятно ще предизвика анти-ДПС вълна. Това ще е от полза за Румен Радев, който към момента продължава да се очертава като изявен фаворит. Нагласите за гласуване на балотаж потвърждават тази теза. Ако президентските избори се проведат в момента, Румен Радев има реален шанс да спечели над половината от подадените гласове на първи тур. Най-вероятно обаче няма да е налице изискването да са гласували повече от 50% от гласоподавателите от избирателните списъци, за да може да бъде избран президент на първи тур.