Скъпи Джошуа, ела и ги набий! Те от дума не разбират

Пропагандната машина не спира да бълва фалшиво розово, което достига до хората като 90 нюанса сиво… Например защото министър Ангелов продължава да твърди, че недостиг и липса на лекарства няма, а в аптеките наистина липсват лекарства.                                                                                                                            Борисов вика, че отсечката на околовръстното при Горубляне е готова, но всеки минал оттам, ще ви каже, че това е лъжа! Пак премиерът твърди в Брюксел, че имаме върховенство на правото, но нямаме. Имаме главен прокурор с неограничени права – това имаме. Пробвахме да спрем лъжите с аргументи, статистики, експертни анализи и пр. Не спират: лъжат и лъжат все повече.

Трябват нестандартни решения за да спре тази отврат, викам си. И се оглеждам с надежда наляво, после на дясно – само юнаци с умни калпаци и нито един истински.

Тъкмо да се отчаям и ето ви мач между Антъни Джошуа и Кубрат Пулев. Нашият бабаит ни проглуши ушите как щял да направи британчето на таратор и си викам: Щом Бойко от пожарникар стана премиер, що Кубрат от боксьор да не стане политик и… знаете как е. Обаче не стана шампион. Като се освести от нокаута, вика, че бил болен, сиреч това е причината. За ъперкътите на Джошуа нито дума. А точно те го залепиха на пода като гербова марка. Затова си помислих, че юмруците, понякога вършат чудесна работа. Не като мирните протести…

И седнах да пиша на Антъни, а не на Дядо Коледа. Ела, скъпи Джошуа, пиша и след това изброявам от какво имаме остра нужда. Вижда ми се свестен, що да не помогне на един малък, но п..ст народ? Така си викам наум, защото знам, че простите са много обидчиви, когато им кажеш истината в очите. Затова и прости, де.

Със Сачева и Каракачанов Джошуа може да загрее. Няколко крошета и по един ъперкът в корема и тия двамата ще изпуснат властта, в която са се вкопчили като гладно теле във вимето на майка му.

По-трудно ще е срещу премиера, сумиста от ДПС и носителя на черен каскет… За тях ще му трябват серии и естествено запазената марка – ъперкътите. Ще сме на първия ред, с маски, на два метра един от друг. Но не мога да обещая, че в сюблимния момент няма да се прегръщаме, да подскачаме и няма плачем от радост. Тези емоции са неподвластни на волята, а на нас воля не ни остана. Дори не съм сигурен, че сме имали…

Защо аз? – ще попита Джошуа съвсем логично. Защото, мойто момче, на Дядо Иван вече не пишем, на чичо Сам и леля Меркел писахме, но отговори няма. А тия синковци продължават да лъжат и крадат като за световно. Остана само ти, Антъни. Ти и твоите юмруци, защото тези от дума не разбират. Ела и ги набий! Тъй и тъй се награбиха като мутреса в МОЛ през черния петък, поне да ги боли известно време.                                                                                                                                                                                                                        Д-р. Димитър Попкутуев