Изпращаме сложна, но успешна политическа година!

Поредна година, поредни избори 

На 2 април 2023 г. у нас се проведоха поредните парламентарни избори, след върволица от опити да бъде излъчено правителство. В крайна сметка тези избори не произведоха особено различен резултат и разпределението на силите в 49-тото Народно събрание остана предимно непроменено – ГЕРБ се наредиха първи с 69 депутати, след тях – ПП-ДБ с 64, “Възраждане” станаха трета политическа сила с 37 народни представители, ДПС се наредиха четвърти с 36 депутати, БСП се сринаха до 23 мандата, а ИТН се върнаха в парламента с резултат на ръба – 4.11% и 11 мандата.

В крайна сметка този резултат отново не даде категорично мнозинство на нито една политическа партия и се стигна до цикъл от тежки преговори за съставяне на правителство, който доведе до така наречената “сглобка” или “некоалиция”. Каквото и да е името му, в мнозинството в момента влизат ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС.

Този кабинет стана факт почти на магия. Разговорите бяха на път да се провалят заради изтеклия в публичното пространство запис от вътрешната партийна среща на ПП-ДБ, на който се заговори за чистки в службите и изпиране на ГЕРБ. Този запис даде хляб на много от критиците да атакуват властимащите по различни поводи през цялата година.

Кабинетът бе съставен на база на революционния ротационен принцип – правителство с 18-месечен хоризонт като първите 9 месеца управлява акад. Николай Денков с вицепремиер Мария Габриел. Предстои да видим какво ще се случи при ротацията и дали ще има рокади в състава на правителството. Вече има такива заявки.

Какво свърши кабинетът за тези няколко месеца? 

В “сглобката” не се работи лесно. Партиите, които влизат в управляващото мнозинство често се оказват насред политически противоборства, обвинения и почти скъсване на несъществуващото между тях споразумение. Поставени бяха няколко приоритета – влизането в еврозоната, законите по ПВУ и влизането на България в Шенген. Напредък по тези въпроси има, но много от тях остават да висят и през следващата година.                                                                                                                                                                                   “Лукойл”

Мнозинството обаче успя да свърши няколко важни неща. На първо място на фона на скандали в парламента беше сложен край на дерогацията за вноса на руски петрол. И това на фона на новината, че компанията продава най-големия си актив у нас – рафинерията в Бургас заради натиск от страна на правителството.

Всъщност този натиск бе по-скоро в посока “Лукойл” да плати данъците си. Представители на „Продължаваме промяната – Демократична България“, ГЕРБ-СДС и ДПС многократно заявиха, че „Лукойл“ дължи стотици милиони на държавата, а премиерът акад. Николай Денков заяви, че руската компания е поела ангажимент да внесе тези пари до края на годината.

Рафинерията в Бургас обаче се продава, а премиерът заяви, че всяка ескалация по темата “Лукойл” рискува прекратяване на дерогацията, което би лишило бургаската рафинерия от нефт. Беше изготвен график, по който поетапно да се спре преработването му.

От 1 януари 2024 г. се спира износът на нефтопродукти от руски петрол, а от 1 март се спира вносът на руски петрол. Това решение се случи на фона на огромно напрежение в некоалицията – ГЕРБ и ДПС заплашиха да оттеглят подкрепата си спрямо кабинета, след като от ПП-ДБ отхвърлиха предложението им за незабавното отпадане на дерогацията с мотив, че това ще предизвика криза и недостиг, а от там – и повишаване на цените.