Споменати бяха семейството, училището, обществото, ценностната система, малките наказания и пр. Намесени бяха институциите и политиката.
Повечето хора не знаят как се чувства пребитият Николай Кожухаров. Не знае и вътрешният министър Митов. Но тези, които са минали през подобни ситуации знаят.
Истината е, че подобни случаи има десетки в страната.
Темата е сложна. Само предполагаме откъде започва и как пусна корени в живота ни. Едни казват, че сме „прокълната държава“, други че е виновна демокрацията и искат да възкресят Сталин, трети се молят да не попаднат на „локали“, четвърти бързат да изпратят децата и внуците си в чужбина.
Доверието в МВР, прокуратурата, парламента и други институции клони към нулата. Никакви ПР акции и среднощни кърпения на закони не помагат. Защото няма воля за промяна. Само приказки.
Но има една категория хора, за които „разпадът на държавността“, както мило се изрази по повод инцидента в Русе президентът Радев, е истински Клондайк. Колкото повече пропадаме към дъното, толкова повече злато откриват бащите и реализаторите на хаоса.
Покварата винаги идва от върха към низините.
Върхът задава и налага модела на съществуване и функциониране на държавата. Ако на едно общество се предложи демократично управление – с всичките му грешки, несъвършенства и капани – то все пак следва главния път – този към правовия ред. Дори Тръмп, който притежава силни лостове да налага репресивни мерки, се сблъсква със съдебна система, която му се противопоставя.
В САЩ, ако беше пребит полицай, вече щеше да има конкретни реализирани действия от правораздавателните органи. Не че там не се случват свинщини, но държавата като такава си е на мястото и неин фундамент е закона.
Да се върнем у нас.
Тук нещо отдавна не е наред. Всички са срещу мутризацията, насилието и беззаконието, но години наред на избори печели Бойко Борисов. Това е български феномен. Неразбираем код към българското ДНК.
Как не ви омръзна бе, хора, да гледате това пошло шоу? Няма да ви поканят на трапезата, не разбрахте ли. Ще ни бият по улиците, ще ни убиват по пътищата и ще ни обещават светло бъдеще. Все едно повтаряме един и същи клас в училище за умствено изостанали…
Обстоятелствата около побоя в Русе още не са напълно ясни. Тече разследване. Плъзнаха, разбира се, и слухове. Хората не вярват на това, което говорят политиците, а на това, което се шепне на улицата. Или както казва Ноам Чомски: „Това, което хората искат да научат, няма да го намерят в медиите“. В изказванието на политиците – още по-малко.
Отново и отново се питаме: Как се докарахме до това положение.
И за пореден път изплува темата за Мутризацията с главно „М“. Мутризацията в България се превърна в норма на живот и управление. Особено популярна е в парламента. Оттам до улицата е една крачка. Както е казал класикът: Лошият пример е най-заразителен.
Бойко Борисов нарече случилото се в Русе „битов инцидент“. Странно. Откъде знае, че е битов? Или има информация, която гражданите не знаят? Къде е „битовият“ елемент в ситуация, когато някой заради направена забележка бива пребит? Дори да не го е направил по най-елегантния начин. Саморазправата на публично място е сигнал за нещо много по-лошо от „инцидент“. Тя е раздаване на правосъдие чрез насилие.
Борисов повече от повечето българи, е най-наясно защо и как бе налаган през годините мутренски модел във всичко. До 2005 година силовите групировки върлуваха, разбогатяваха, мафиотизираха, избиваха се. Държавата обаче се опитваше и успяваше в донякъде да се противопостави.
Трансформацията – легитимирането на мутрите пред обществото, бе най-успешно в периода, когато Борисов бе главен секретар на МВР. Над 150 поръчкови убийства – нито едно разкрито. Година и нещо след това Борисов бе кмет на София. Оттам насетне три пъти бе министър председател.
ГЕРБ печелеше избори след избори с гласовете на хиляди българи. Днес Борисов се опитва да прехвърли вината в двора на други политически сили сякаш през цялото време е ритал топка с „Бистришките тигри“ и не е знаел какво се случва в държавата.
Далеч не е виновен само Борисов, разбира се. Но когато си налагал мутренския модел двайсетина години, трябва да знаеш, че един ден цената ще се плаща. От всички нас.
Искрено се надяваме старши комисар Николай Кожухаров, да се възстанови бързо.
Утре ще честваме Денят на Съединението. Политиците отново ще ни проглушат с клишето кое прави силата и къде е закичена тази фраза. Същото е като цитирането на заветите на Апостола, които никой не спазва.
364 дни живеем разединени, но на 6 септември крещим „Ура“ за Съединението. Не се сещам за по-тъжно нещо. Поне в този момент.
Огнян Стефанов – Фрогнюз.