Ромите-бъдещето на България.

Миналата година за кратко време-15 дни дойде да ни помага вечер на половин бройка едно момче от ромски произход.  То и основният ни сервитьор прилича на ром, ама отрича, пък и нашите редовни клиенти са свикнали с него. Работи бързо, а като знае, че ще му оставят бакшиш е много любезен и се ухилва, като бизнесмен на обществена поръчка. Та този втория беше умно и пъргаво момче, и доста черно, даже синкаво, като патладжан. Бързо разбра, че се шегувам добронамерено и влезе в тона ми. Сядат клиенти на една маса и аз ги информирам, че сега , ще им сервира имигрант от Мароко. Обръщам се към шубера и викам: -„Айде, бе талибан-имаш клиенти“! Той пристига, покланя се и казва: -“ Салям Алейкум“, след, което се ухилва, като

социалистическо дете на банан. Като виждаме физиономиите на клиентите и двамата прихваме от смях, а те също-успокоени, че гарсона, ще разбере какво му поръчват. Един път един от старите ми клиенти, който има фирма за ремонт на тротоари, плочки и бордюри възкликна: Ейй.. и на почивката ли бе! Отговорих му: -Свиквай с бъдещето на България, пък ако не ти харесва другото лято прати дъщеря ти да работи тук. „То за парите знам, че ще се разберем, вика той, ама как да я отделя от компютъра“. То с тези компютри нашите младежи не могат и да се оженят, ама за това друг път. Та въпросът ми е дали Българското общество е готово да приеме реалността. Защото съм убеден, че  Ромите могат да работят, могат и да се научат, стига да има кой да ги подхване и да има нужното търпение. Казвам го, защото съм работил 4 години с такива ученици и знам, че ако им спечелиш доверието спокойно може да влезеш с тях в боя. Разбира се за интеграцията на етноса  и  усилието и времето ще са много по-големи. На първо време трябва да се изведат семействата от гетото. Проблема в гетото е, че дори и децата да ходят на училище, като се върнат пак попадат в лошата среда. Докато са заедно в гетата интеграция няма да има НИКОГА.  Там, където Ромите живеят интегрирано, тоест ходят на работа, а децата на училище не трябва да се пипат.  Тия от гетото трябва да бъдат заселени в различни краища на страната. В много села дори и близо до градовете има

обезлюдени къщи. Кмета просто може да съдейства за настаняването им под наем. Там наемите на изоставена къща не са повече от няколко десетки лева.  И тук идва теоретичното ми различие с един вице патриот, който казва: на Българите кой им помага?-и е прав. Само, че , ако сега не го направим, след 15-20 години големи проблеми, ще берем. Сега  идва решаващата роля(помощта) на  държава, община и кмет. Та, винаги може един Кмет да намери работа на само едно семейство в неговото село или градче, а  може и в съседното. Няма значение в частна, общинска или държавна фирма. Да не говорим, че има европейски програми по, които държавата може да усвои пари за работни места а, не сума ти организации да се нагушат без да свършат никаква работа.  Разбира се с това семейство трябва да се проведат разговори, на, които да им се обясни, че това е шансът в живота им и не трябва да го пропускат. Който не вдене -обратно в гетото или в резервата, както предлага, знаете кой! Аз отивам и по-далече. Нищо не пречи на Кмета да направи събрание  и да помоли своите избиратели да помагат в началото на новодошлото семейство, като ги ангажират за дребни работи. За да стане една работа, човек трябва да има желание, план и да започне!    Капитан.