Симеонов към мен и Дракалиев: „Ще ви уволня и двамата!

Уважаеми пасажери, вече знаете, че всеки петък върви нашата поредица: Най-интересното от предизборните кампании“. Предният петък четохте за боб и кюфтета и поради големия интерес продължаваме. Уверявам Ви, че историите са автентични, както и действащите лица. И още нещо – правя го с чувство за хумор и добри спомени. В кампанията за президент, аз и Господин Дракалиев, като областни координатори на НФСБ и ВМРО, отговаряхме за организацията в Бургаска област. В един ден кандидат

президентът Каракачанов имаше по програма срещи в Карнобат, Айтос и накрая вечерта в Бургас. С Дракалиев и областния на Атака – Иванов се уговорихме в залите да има по едно партийно знаме на всяка партия. Воеводите обаче, начело с Николай, като агитка на Ботев Пловдив, която се движи с 5 човека и 8 знамена дойдоха с 5 байряка на ВМРО на първата среща в Карнобат. Тогава партийния лъв и талисман на НФСБ Ивайло Стаматов ми каза: „Сега ще ядем дървото“ – и позна. Срещата започна, Каракачанов говори, Волен също и въобще не им прави впечатление броя на знамената отвън. По едно време идва „Наполеон“ – говори пред хората и след това веднага се запъти към мен и Ивайло. С поглед на палач пред жертви попита: „Защо те имат повече знамена?“ – „Защото Дракалиев не спази уговорката да носим по едно знаме“ – отговорих. Срещата продължаваше и излязохме навън. Дойде и Дракалиев, който потвърди, че уговорката е била за по един байряк, ама неговите хора по навик донесли повече. Симеонов, видимо ядосан каза: „Ще Ви уволня и двамата!“ Невярващ на ушите си Дракалиев отговори: „Ама аз не съм от вашата партия!“ Валери обаче се закани, че ще говори с Каракачанов и тръгна обратно в залата. Срещата беше свършила и „Нашият“ вдигна патардия на кандидат президента. След един час предстоеше срещата в Айтос. При мен дойде Джамбазки и ми каза: „Адаш, сложете само знамена на НФСБ в Айтос, че да има мир. Ние нашите ще ги приберем. К‘во да сложа, като имахме само едно. Обадих се на Вагенщайн и колегата за да ми спаси политическата зелка заедно с Марияна (технически сътрудник) донесоха от Бургас знамена. Украсихме цялата зала само с наши знамена. Понеже залата беше пълна, с моите колеги и момчетата на ВМРО стояхме отвънка. Спукаха ме от майтап. Даже ме питаха дали съм гледал „Спасяването на редник Райън“. След срещата Валери ухилен ми каза: „За знамената добре, ама защо стояхте вънка, че и десертчета ядохте?“ В залата на НХК в Бургас колегите, притеснени да не остана безпартиен ме „назначиха за шеф по оформлението на украсата“. Реших, обаче, в мой стил да си направя майтап и наредих да донесат най-големите знамена на партията – по три метра височина. Отвън на стойките знамената на колегите бяха, като на бедния роднина. Дойде Симеонов, ухили се и каза: „Ей, това е работа!“ След срещата Дракалиев дойде при мен и каза: „Гледал си Оркестър без име, нали!“ След като отговорих утвърдително, каза, да отиваме да се почерпим и да изпеем песента „Оставаме“ на Маргарита Хранова. На тези избори оцелях, ама на следващите не издържах, понеже истински го вбесих.
Да живее Бургас!
А. Божидаров, бивш фронтовак