Как Каракачанов и Ходжата спасиха СДС!

Уважаеми читатели, вече знаете, че всеки уикенд ви разведряваме с някоя история от предизборните кампании. Всички разкази са истински и аз съм бил свидетел. Ако желаете да се забавлявате може да ги четете в нашия раздел-Хумор.                            През далечната 1994 година СДС и ВМРО се явяват заедно на избори. В Бургаската листа сме заедно с баш воеводата Каракачанов. Той четвърти, а аз ляво крило с номер 11. Решихме да пуснем реклама във властелина на словото тогава „Черноморски фар“, за която ни трябваха 200 лева. Седим в СДС и Красимир казва: „Ние даваме половината“. Водачът Райчевски, който държеше парите за кампанията го нямаше и аз да не се изложим пред Воеводите казах-тръгваме. Отидохме с Каракачанов до наскоро отвореното ми  малко дюкянче и вземах 100 лева, което се явяваше половината ми оборот, тоест целия кяр за деня. Влязохме гордо при Младен Карпулски-Гл. редактор и поръчахме рекламата, като на неговия въпрос : “ На коя страница да е?“ Аз тежко отговорих: „Ние сме СДС и ВМРО-можем да бъдем само на първа страница! Както се казва-На гол тумбак чифте пищови. Горкото СДС сега се бори дори и на последна

страница да е! Ама аз вярвам, че ще се оправи, щото на „Раковски 134″ влезе и  се нанесе Символът на Демокрацията Валери Симеонов! Та вечерта отиваме на среща с избиратели в Обзор. Залата пълна, а наш човек ни докладва, че  стотината човека вътре са разделени. Едните са за Ликвидационните съвети, а другите против. Тъй, като от 28 години нямам пропусната кампания и водя срещите-първо дадох думата на колежка от листата, която седеше от дясната ми страна. Тя, като истински Седесар, закален с частната собственост и пазарна икономика дръпна една реч за ликвидиране на ТКЗС-то. Половината в залата аплодираха, ама другата половина изразиха освирквайки недоволство. Към края на речта и , Красимир, който седеше от лявата ми страна каза :“Спри я тая, че изгубихме половината избиратели“. Културно и благодарих и му дадох думата. Като професионален политик, който може да говори един час за Колхоза и един час против, Воеводата направи точно това. Дори и аз не разбрах, какво е неговото мнение по въпроса, но накрая им каза, че СДС, ще направи това, което те искат след, като спечелим изборите. Нищо не направихме защото ги загубихме. Всяка вечер след срещите ходехме заедно да вечеряме и да обсъждаме хода на кампанията. Когато разбрахме, че от Бургас вкарваме трима, а той беше четвърти, аз го приех, като Национална трагедия. За първи път в живота си отказах софра-бях съсипан от резултата и му отказах да се почерпим. А сега за Ходжата. Воеводата е използвал неговия похват. Излиза Ходжата на минарето и казва: Правоверни, знаете ли какво искам да ви кажа?“ – „Не Ходжа, не знаем“-отвърнали те. “ Ами, като не знаете, какво да ви казвам“-казал той и се прибрал! На другия ден пак ги питал същото. Вече захитрели те отвърнали:“ Знаем, ходжа знаем“ “ Ами, като знаете…..и пак се прибрал. На третия ден след, като пак ги питал същото, вярващите се наговорили и половината казали „Знаем ходжа, знаем“, а другата половина отговорила“ Не ходжа, не знаем“. “ Ами тогава-отговорил ходжата, тези, които знаят да кажат на тези, които не знаят“! Политиката не е сложна работа, ама трябват професионалисти.                                Бургаския Онуфри.