Ловец или Иманяр?-Никога!

Две неща не мога да бъда в този живот: Ловец и Иманяр. Не мога да ги разбера тези хора, които търсят имане! Това да не спиш по цели нощи и да сънуваш злато, когато до теб лежи хубава приятелка е неразбираемо за всеки член на клуба на старите мераклии. Айде, ако си дърт и до теб лежи стар караконджул-разбирам. То пък, ако си дърт не можеш да си иманяр, щото как ще копаеш. Освен това да копая два дена, като малка фадрома, да ми се схване кръста и накрая да не излезе нищо си е чиста загуба. Дори и да намериш нещо- по закон ти се полагат 10%, другото на държавата. Те затова е излязла приказката: „Ортак с държавата-никога“. Ако пък решиш да скриеш златото от държавата те чакат минимум 6 месеца копаене без пари в колежа на бай Ставри от Южното крило. Другото, което не мога да бъда е ловец. Да убиваш животни за удоволствие си е варварство. Да прощават Кметове, Бизнесмени, Доктори,  Европейски класи и вся остальная дружинка. Освен това да ходиш 5-10 километра в дъжд и сняг и да не излезе нищо е все едно да ухажваш 3 месеца някоя дама и накрая да излезе Джендър. То по-добре това, отколкото да ти излезе глиган, а да не ти е заредена пушката. Чувал съм за много напълнени гащи. Те, гащите се пълнят и от прибързване да хапнеш дивеч, преди да е излязла пробата. Не на последно място в дружинките е само коч компания, което не е интересно за един приятел на жените. Казват, че най-много се лъже преди избори и след лов. Аз понеже 28 години се занимавам с избори и сме пообещавали, едва ли ще имам сили да лъжа и след лов. Виж на политиците ловджии шапка им свалям. Единственото хубаво нещо на авджилъка е, че булките знаят кои 2 дни го няма ловеца. Е, стават и грешки, ама нали за това е пушката. Нито едно животно не може да те ядоса така, както някой тъпкач на булката. На слука!-казвам го на булките!              Бургаския Онуфри.