България – Швейцария на Балканите, ама не сега, по-късно!

Този лаф сме го чували всички. Въпросът е възможно ли е това? Би трябвало, точно с това мнозинство, което ни управлява, да се получи без проблем. Все пак ни управляват Граждани за европейско развитие на България, а не младежкия отбор на БКП. Би трябвало, но ни пречат някои неща. На първо място, че генезисът на организацията е конформистки, т.е. сбор на хора по интереси, а не по идеи. Тя така е и конструирана по съсловен, а не териториален принцип. И докато това може и да е добро решение, все пак се събират колеги по професия, то строгата йерархия от сталински тип не позволява да си пробиват път добри решения. Тази строга организация печели избори, ама ние Швейцария ще я гледаме през крив макарон.

Понеже аз работя само с примери, ще ви разкажа за един. През пролетта на 2017 имах щастието да посетя Швейцария. Щастие да видиш с очите си кафе от 9 франка (20 лева) и пици от 35 франка най-евтината. Сега някои ще побързат да ме попържат, ама да знаете, че там заплатите започват от 6 000 франка. За кого е скъпо, а? Та там, в Женева, гледам такситата се движат и в Буслентите. Айде, казвам си, почваме да ги настигаме швейцарците.

Връщам се в родния Бургас и веднага пиша предложение в общинския съвет и нашите таксита – като швейцарските. И, като се почна една. Много Ви е хубаво предложението г-н Божидаров, ама противоречи на чл.6-ти от Закона за движение по пътищата – казват европейците от ГЕРБ. И това го говорят всички, като опорна точка. „Лош закон, но закон и трябва да се спазва – казват англичаните. Казах щом е тъй, ще работя да го променим. Прибирам се в къщи и взех, че отворих закона. Вот „пожалуиста“ сюрприз. Чл.6 гласи, че „Когато“ една лента е обозначена „Само“ за автобуси от градския транспорт по нея не могат да се движат други превозни средства. Бягам на другия ден при Председателя и победоносно казвам: А, „Когато“ лентата е обозначена с „Бус“ и „Такси“ – тогава отпада забраната на член 6-ти. Точно така са обозначени и лентите в Женева. Нали все пак е юрист, отговори, че може и така да се тълкува. Вечерта си сипах и втора ракия – кеф лекар няма. Викам си – началото е поставено – ще ги стигнем швейцарците. Вечерта обаче сънувах една кака от моите ‘дето , като те погледне и ти падат чорапите. Та в съня си я чувах да вика: Давай Кольо аз съм нещастна – мъжът ми е в Коми. На сутринта си казах, че това с ракиите и с Коми не е на добре. И познах – на заседанието на Съвета групата на „европейците“ забравила за чл.6-ти ме поля със студена Сибирска вода: -Може да влизат, ама няма в закона знак „Такси“. Не помогнаха нито пледоариите на колегите ми, нито предложението на Кмета да гласуват, защото е полезно, нито моите вопли, че в Женева има само маркировка на пътя.

Разбрах, че в това време се гледат поправките в ЗДП и продължих борбата. Нали съм политическо сираче, тоест безпартиен, помолих едни хора да го внесат в Парламента, като поправка в закона. Само да сложат един знак „Такси“. Бог високо, депутат далеко, пък в Женева скъпо, ама за нас. Депутати ме накараха да си пея песента на Слави: „Толкова ли е трудно да живеем нормално“?

Швейцария на Балканите а…?

Капитана